В Шумен и кучетата са възпитани

Струва ми се, че няма нужда от повече коментари - снимката говори сама за себе си :).

Икономика на кравите

Традиционен капитализъм
Имате две крави.
Продавате едната и купувате бик.
Стадото ви се умножава и отбелязвате икономически растеж.
Продавате ги и се пенсионирате с дохода.

Американска корпорация
Имате две крави.
Продавате едната и насилвате другата да дава мляко за четири крави.
Изненадани сте, когато кравата пада мъртва.

Френска корпорация
Имате две крави.
Стачкувате, защото искате три крави.

Японска корпорация
Имате две крави.
Променяте дизайна им, така че да са с една десета от размера на обикновена крава и да дават двадесет пъти повече мляко.
Тогава създавате сполучлив анимационен филм с крави, наречени Каукимон и ги пласирате по целия свят.

Германска корпорация
Имате две крави.
Реконструирате ги, така че те живеят по 100 години, ядат веднъж на месец и се доят сами.

Английска корпорация
Имате две крави.
И двете са луди.

Италианска корпорация
Имате две крави, но не знаете къде са.
Правите кратка почивка от два часа, за да обядвате.

Руска корпорация
Имате две крави.
Броите ги и научавате, че имате пет крави.
Броите ги отново и научавате, че имате 42 крави.
Пак ги броите и разбирате, че имате 12 крави.
Спирате да броите крави и отваряте друга бутилка водка.

Швейцарска корпорация
Имате 5000 крави, но нито една от тях не е ваша.
Взимате други, за да ги държите на склад.

Индийска корпорация
Имате две крави.
Обожавате ги.

Китайска корпорация
Имате две крави.
Имате 300 човека, които ги доят.
Претендирате за пълна заетост, висока волска производителност и арестувате репортерите, които са съобщили числата.

Израелска корпорация
Е, ето ги тези две еврейски крави, нали така?
Те отварят млечна фабрика и магазин за сладолед, и тогава продават филмовите права.
Изпращат телетата си в Харвард, за да станат доктори. Така че, за какво са им хора?

Българска корпорация
Нямате никакви крави, но твърдите, че сте експерт в гледането им.
Наемате гръцки консултант, който да ви напише проект, с който кандидатствате да получите две безплатни крави по ФАР и едно теле по САПАРД.
След тригодишни мъки получавате само двете крави, които веднага давате на гръцкия консултант като разплащане за услугите му.
Консултантът твърди, че му дължите още две крави и едно теле и ви съди в Брюксел.

Спекулативния капитализъм на Енрон
Имате две крави.
Продавате три от тях на публично регистрираната си компания, като използвате документи за кредит, взет от зет ви от банката, тогава извършвате дългов/ипотечен суап с асоциирана генерална оферта, така че си връщате обратно всичките четири крави, с данъчен кредит за пет крави.
Млечните права върху шестте крави се трансферират по посредник към фирма на Кайманите, притежавана тайно от главния акционер, който продава правата на всичките седем крави обратно на вашата регистрирана компания. Според годишния доклад компанията притежава осем крави, с опция върху още една.
Продайте една крава, за да купите нов президент на САЩ, и ще се окажете с девет крави.
При официалното съобщение не се предоставя балансов лист. Публиката купува вашия бик.

Майстори на Photoshop-a

Омръзна ли ви от тъпи хора? Предполагам, че да, след като на мен ми е омръзнало от почти както се помня. Искам да обърнете внимание на два поста във форума на www.photoshop-bg.com, където иначе пишат много кадърни хора, за които мога да кажа само едно нещо: Respect! Та двете забани теми са тук и тук. Кажете ми колко неземно тъпи трябва да са някои хора, че да си мислят, че нещо такова би могло да е възможно. Лошото е, че освен тези две теми има още доста подобни, към които сега не съм намерил линкове. Разбирам, че Photoshop е сложна програма, че това е причината тя да предлага много, че хората, които знаят как да я използват имат възможност за какви ли не ефекти, че е трудна за овладяване и начинаещите понякога дори не подозират за възможностите, обаче да си мислиш, че е възможно да оправиш фокуса на снимка, на която дори не си личи какво има, или пък да махнеш заличаване на пиксели, трябва да си един абсолютен кретен! Това е все едно да искаш с вода да можеш да върнеш вече изгоряла част от лист хартия. Еми съжалявам, но не може - с вода можеш единствено да изгасиш горящото и да запазиш това, което все още съществува.

Дето има една приказка: "Не правете като тях, да не станете за смях!"

Е пишете де!

Увод

Тоя път ще направим малко отклонение от стандартния тип на статиите в нашия блог, където можете да намерите всякакви боклуци, като Ви представя малко техническа информация и отправя призив към вас.
Да тръгнем от там, че живеем в 21-ви век вече - че от къде другаде, ако не от времето да тръгнем - пак взех да бия на предходната си публикация, ама това е друг въпрос. Та идеята ми е, че комуникациите се развиват навсякъде по света и то с такива темпове, че шапката ти да падне. То не бяха GSM-и, то не беше Wi-Fi, то не беше цифрова телевизия и какво ли още не! Ама аз какъвто съм си инат и перфекционист, дето по цял ден все у чудата пъничка гледа, пак ще изразя недоволство (дай му на Гошо да се оплаква и да спори)! Не се издържа вече - цял свят (разбирайте Северна Америка и Европа) общуват и реално комуникират по всякакви възможни начини, а ние тук се залъгваме, че имаме напредък в технологии и какво ли не. Нека пропуснем факта за изкуствено поддържания монопол на услуги свързани с мобилна телефония (не се хващайте, че има "цели" 3 мобилни оператора - технически за мен са 2, които ще се постараят никой да не им разбута бизнеса) и се насочим направо на това, че интернета е под всякаква критика. Е, има една София, дето може и да намериш качествен интернет на достъпни цени, ама по провинцията ако искаш реално да имаш интернет трябва да плащаш големите месечни абонаментни такси на БТК (има и други по различните градове, които също биха могли да предложат сносно качество, но цените не се различават особено). Айде, ще кажа "голяма работа" пренебрежително, въпреки, че наистина е, защото тия неща, които искам са свързани със скъпа техника - изграждане на стабилна оптична мрежа и др. И пак интернета не е на ниво вече от практическа гледна точка. Я се замислете - как се ползва в България интернет. Масовка хората имат на PC-то си инсталиран Skype, който наистина поддържа свързаност, но не е достатъчен, плюс някакъв торент клиент, че да си тегли народа пиратските песни и филми. Много хубаво, ама не баш! Те на това му се вика ограниченост, пък после аз съм имал тесен мироглед, защото съм седял по цял ден пред лаптопа си в "тъпия" интернет. Ами като име необразовани хора, които си мислят, че из аз го карам само на Skype и BitCommet (а аз дори нямам инсталиран BitCommet на компютъра си!) - така ще е. Време е за промяна, време е да се свържем, време е да извлечем нещо повече от интернет. Понеже не съм аз човекът, който да ви казва по какви сайтове да ходите и какво да правите, този път ще ви дам само една идея, но според мен това е нещо жизнено необходимо за един считащ себе си за интелигентен ползвач на интернет.

Блоговете

Може би е малко тъпо да пиша за това точно в тук, но... съществуват такива сайтове, или по-точно системи (то пак нещо като сайт нали), които дават възможност на човек да се изрази. Не знам как е при другите хора, ама аз от съвсем малък съм си мечтал, да има едно масто в интернет, чието съдържание да зависи от мен. Човек винаги има какво да каже (така де, ако IQ-то му е поне около 100). Готов съм да приема факта, че изоставаме от света (пак ще ви кажа, че визирам Северна Америка и Европа, трети път ако видите нещо подобно да ви и ясно за какво става въпрос, бе да отделям толкова внимание на обяснения) поради технически причина, ама поради интелектуални - не върви. Ще ме питате тука вавдо му е интелектуалното на блога. Реално нищо - много е просто даже! Тогава защо в България има една такава липса от блогове, или поне защо аз се чувствам така, сякаш има? Просто е - отиваш на сайта, правиш си регистрация и пишеш. Ама някои хора дори не знаят адресите на блогове, в които да се регистрират - е това за мене си е интелектуално изоставане, тъй като дори и да нямаш конкретна инормация си има много начини за набавянето й - най-малкото Google. После идва проблема, че трябва и да се пише. Така е - ние не сме свикнали да пишем. Там също няма нещо много по-особено (говоря за нормално писане/изразяване на мнение, а не подготвяне на статия за вестник - там вече трябват познания). За да започнем да пишем качествено и в подобаващ обем трябва малко практика (после на матурите по БЕЛ защо обема на интерпретативните съчинения бил малък!). Накрая ще се стигне и до проблема с оформление на template-и и дреги HTML и CSS кодвания. Трети път - няма нищо сложно тези тихнологии да се ползват на едно основно ниво - никой не иска от вас да сте web designer-и, но е добре да имате малко основни познания и да не се чудике какво, аджеба, означава това href="..." и защо се среща най-често в близост до буквичката "a", бинала заградена в ъглови скоби - <>.

Решението

Не съм много по решаването на проблемите, но съм на мнение, че за да се реши един от проблемите с ползването на интернет, а именно блогването, е хората да се насърчават да пишат и то качествено. Как обаче да стане този номер? Днес попаднах на един много приятен блог конкурс, описан в един блог :). Съзтезанието ще започне в началото на декември - който събере най-много точки за 30 дни ще получи награда. За повече информация за конкурса посетете www.foxycon.com. Честно казано даже, именно този конкурс ме накара да напиша 2-3 думи, които прерастнаха в нещо повече. Надявам се приказките ми да не са били напълно излишни, но като че ли се съмнявам, след като приканвам хората към блогове, именно в блог. Май и тази статия ще отиде при всички останали - на боклука.

Трилогията „Терминатор”: съдба или паралелни вселени

Сутрин ставаме рано, закусваме набързо, отиваме на работа с автомобил, за да спестим време, надяваме се, че няма да попаднем в задръстване, изпитваме истинско щастие, ако хванем „зелена вълна” и не се бавим много, икономисваме си обеда, защото времето пак не стига, прибираме се късно, а още по-късно си лягаме. На следващата сутрин отново ставаме рано...

Времето никога не стига, то следва своя постоянен ход, който понякога може да ни се стори ускорен. Възкликваме: „Времето лети”, припират ни: „Времето е пари”, ограничаваме се с ежедневни планове и разчет на единственото, което не можем да си осигурим по никакъв начин – още малко време. Но дали всъщност е така? Дали във времето не може да се пътува така, както в трите до болка познати ни измерения на пространството? Защо времето да не бъде просто четвъртото измерение?

В един фиктивен свят, някъде в близкото бъдеще, хората създават супер-компютър, със способността да мисли сам. Наричат го Скайнет. Този компютър започва война с човечеството – война между хора и машини, като предводител на човешката съпротива е Джон Конър. През 2029 година Скайнет изпраща кибернетичен организъм – терминатор модел Т101 – назад във времето (1984 г.), който да убие Сара Конър – майката на тогава все още неродения Джон Конър. Назад във времето е изпратен и войникът Кайл Рийз, който да я предпази. Може би тази случка ви е позната от сценария на филма Терминатор. Макар и да не е истинска или възможна, примерът за това какво би могло да се случи е интересен. Ако пренебрегнем фантастичността на факта, че е създаден компютър, който да мисли сам и че човек и машина са пътували назад във времето, на пръв поглед не се е случило нищо интересно. Темата за размисъл идва тогава, когато става ясно, че Кайл Рийз е бащата на човека, изпратил го назад във времето. Въпросът който възниква е кой е пратил Кайл Рийз назад във времето, за да съществува Джон Конър на първо „време”. Още по-интересно става във врората част на филма, в която става ясно, че първопричината и възможността за създаването на Скайнет идва от останките на терминатора от първия филм.

Ако времето е четвъртото измерение, то тогава бихме могли да го представим като права в координатна система (както всички други измерения), като всяка точка от тази права отговаря на даден момент от вечността. Също така, във всеки момент, т.е. във всяка точка имаме вътрешна триизмерна координатна система, от височина, широчина и дълбочина, чиито безкрайности характеризират нашата вселена. Ако обаче придвижване във времето би било възможно, то ако миналото бъде променено, тогава къде на координатната система ще лежат точките, които „до сега” представяха вселената в настояще и бъдеще? Те трябва да останат на същите места, тъй като характеризират нещо по-голямо от Вселената, което неиминуемо би било поне толкова подредено. Ако Кайл Рийз е бил изпратен от 2029 в 1984 г., то за него настоящето е станало от 2029 на 1984 г, а 2029 от настояще е станала бъдеще. За този Джон Конър обаче, който е изпратил Кайл назад във времето, 1984 г. си е останала само минало и 2029 г. си е останала настояще, а бъдещето е било различно. Щом бъдещето им е различно, а то се характеризира с безброй множество от точки от времевата линия, значи времевите им линии не са еднакви – как бихме могли да кажем тогава, че живеят в една вселена? Бихме могли единствено, ако един момент от вечността (да речем 2050 г.), е един и същ и в единия, и в другия случай. Но ако точката в правата време, съдържаща вселената, е различна за двама им, тогава двете времеви линии, успоредни на правата, измерваща времето, лежат в една равнина, определена от правата време и правата брой вселени – правата на петото измерение.

А защо въобще начина, по който ние преминаваме през всички измерения, да бъде по права линия? Ако от Варна тръгнем за София ще се движим по права линия единствено със самолет. Ако обаче пътуваме с кола, пътят ще бъде друг – най-вероятно най-прекия. Ако обаче се качим на влак, пътят би бил трети. И в трите случая ще тръгнем от едно и също място и ще стигнем до второ – резултата би трябвало да е един и същ. Ако пътувайки с кола обаче катастрофираме – тогава резултатът няма да е същия. Дали именно решението, по какъв начин да пътуваме, всъщност не е кръстопът във времето, началото си от който водят три нови вселени? Или е просто тяхната пресечна точка? И дали, ако резултатът от пристигането ни би бил абсолютно еднакъв, трите вселени ще се слеят отново в една? Или просто пътищата им биха се доближили толкова много, че разстоянието между тях да бъде съответстващо на миниатюрните разлики във вселените?

Връщайки се на филма „Терминатор” виждаме гледната точка на Джеймс Камерън (сценарист на трилогията и режисьор на първите два филма) за четвъртото измерение. В първите два филма се акцентира на човешката сила срещу време и съдба. И в двете части се изказва ключовата фраза: „Няма съдба, само каквото сами направим”. Доказателствата към тази теза са именно синът на Сара и Кайл, полагането на основите на Скайнет и предотвратяването на т. нар. Ден на Страшния Съд, който във филма е денят, в който машините започват война с хората. Третата част обаче се противопоставя на първите две, като отрича всичко случило се в тях, показвайки, че опитите на хората за промяна не могат да променят значително хода на историята и с напредване на времето неизбежното се случва по един или друг начин, с малка разлика в евентуалните бъдещета. В третата част назад във врмето е изпратен трети терминатор Т101, който да предпази Джон в Денят на Страшния Съд, за който се оказва, че не е предотвратен, а единствено е отложен с шест години. С финалната сцена от филма се разкрива и философското му послание за нищожността на хората и техните действия пред върховенството на силата на времето.