Трилогията „Терминатор”: съдба или паралелни вселени

Сутрин ставаме рано, закусваме набързо, отиваме на работа с автомобил, за да спестим време, надяваме се, че няма да попаднем в задръстване, изпитваме истинско щастие, ако хванем „зелена вълна” и не се бавим много, икономисваме си обеда, защото времето пак не стига, прибираме се късно, а още по-късно си лягаме. На следващата сутрин отново ставаме рано...

Времето никога не стига, то следва своя постоянен ход, който понякога може да ни се стори ускорен. Възкликваме: „Времето лети”, припират ни: „Времето е пари”, ограничаваме се с ежедневни планове и разчет на единственото, което не можем да си осигурим по никакъв начин – още малко време. Но дали всъщност е така? Дали във времето не може да се пътува така, както в трите до болка познати ни измерения на пространството? Защо времето да не бъде просто четвъртото измерение?

В един фиктивен свят, някъде в близкото бъдеще, хората създават супер-компютър, със способността да мисли сам. Наричат го Скайнет. Този компютър започва война с човечеството – война между хора и машини, като предводител на човешката съпротива е Джон Конър. През 2029 година Скайнет изпраща кибернетичен организъм – терминатор модел Т101 – назад във времето (1984 г.), който да убие Сара Конър – майката на тогава все още неродения Джон Конър. Назад във времето е изпратен и войникът Кайл Рийз, който да я предпази. Може би тази случка ви е позната от сценария на филма Терминатор. Макар и да не е истинска или възможна, примерът за това какво би могло да се случи е интересен. Ако пренебрегнем фантастичността на факта, че е създаден компютър, който да мисли сам и че човек и машина са пътували назад във времето, на пръв поглед не се е случило нищо интересно. Темата за размисъл идва тогава, когато става ясно, че Кайл Рийз е бащата на човека, изпратил го назад във времето. Въпросът който възниква е кой е пратил Кайл Рийз назад във времето, за да съществува Джон Конър на първо „време”. Още по-интересно става във врората част на филма, в която става ясно, че първопричината и възможността за създаването на Скайнет идва от останките на терминатора от първия филм.

Ако времето е четвъртото измерение, то тогава бихме могли да го представим като права в координатна система (както всички други измерения), като всяка точка от тази права отговаря на даден момент от вечността. Също така, във всеки момент, т.е. във всяка точка имаме вътрешна триизмерна координатна система, от височина, широчина и дълбочина, чиито безкрайности характеризират нашата вселена. Ако обаче придвижване във времето би било възможно, то ако миналото бъде променено, тогава къде на координатната система ще лежат точките, които „до сега” представяха вселената в настояще и бъдеще? Те трябва да останат на същите места, тъй като характеризират нещо по-голямо от Вселената, което неиминуемо би било поне толкова подредено. Ако Кайл Рийз е бил изпратен от 2029 в 1984 г., то за него настоящето е станало от 2029 на 1984 г, а 2029 от настояще е станала бъдеще. За този Джон Конър обаче, който е изпратил Кайл назад във времето, 1984 г. си е останала само минало и 2029 г. си е останала настояще, а бъдещето е било различно. Щом бъдещето им е различно, а то се характеризира с безброй множество от точки от времевата линия, значи времевите им линии не са еднакви – как бихме могли да кажем тогава, че живеят в една вселена? Бихме могли единствено, ако един момент от вечността (да речем 2050 г.), е един и същ и в единия, и в другия случай. Но ако точката в правата време, съдържаща вселената, е различна за двама им, тогава двете времеви линии, успоредни на правата, измерваща времето, лежат в една равнина, определена от правата време и правата брой вселени – правата на петото измерение.

А защо въобще начина, по който ние преминаваме през всички измерения, да бъде по права линия? Ако от Варна тръгнем за София ще се движим по права линия единствено със самолет. Ако обаче пътуваме с кола, пътят ще бъде друг – най-вероятно най-прекия. Ако обаче се качим на влак, пътят би бил трети. И в трите случая ще тръгнем от едно и също място и ще стигнем до второ – резултата би трябвало да е един и същ. Ако пътувайки с кола обаче катастрофираме – тогава резултатът няма да е същия. Дали именно решението, по какъв начин да пътуваме, всъщност не е кръстопът във времето, началото си от който водят три нови вселени? Или е просто тяхната пресечна точка? И дали, ако резултатът от пристигането ни би бил абсолютно еднакъв, трите вселени ще се слеят отново в една? Или просто пътищата им биха се доближили толкова много, че разстоянието между тях да бъде съответстващо на миниатюрните разлики във вселените?

Връщайки се на филма „Терминатор” виждаме гледната точка на Джеймс Камерън (сценарист на трилогията и режисьор на първите два филма) за четвъртото измерение. В първите два филма се акцентира на човешката сила срещу време и съдба. И в двете части се изказва ключовата фраза: „Няма съдба, само каквото сами направим”. Доказателствата към тази теза са именно синът на Сара и Кайл, полагането на основите на Скайнет и предотвратяването на т. нар. Ден на Страшния Съд, който във филма е денят, в който машините започват война с хората. Третата част обаче се противопоставя на първите две, като отрича всичко случило се в тях, показвайки, че опитите на хората за промяна не могат да променят значително хода на историята и с напредване на времето неизбежното се случва по един или друг начин, с малка разлика в евентуалните бъдещета. В третата част назад във врмето е изпратен трети терминатор Т101, който да предпази Джон в Денят на Страшния Съд, за който се оказва, че не е предотвратен, а единствено е отложен с шест години. С финалната сцена от филма се разкрива и философското му послание за нищожността на хората и техните действия пред върховенството на силата на времето.